Съдържание

„Всичко, което ни ограничава, ние наричаме съдба.“

Ралф Уолдо Емерсън

 

     Терминът организация е с древногръцки произход, в чиято основа е думата „органон“ (ὄργανον), означаващ помещение за специфична работа. „Органон“ от своя страна произлиза от „ергон“ (ἔργον) – работа, действие.

     Въпреки че понятието организация е широко навлязло в съвременния речник, едва ли е възможно да му се даде единна дефиниция. Дори и беглият прочит на речниците ни „засипва“ с определения. Нещо повече – оказва се, че са налице не само множество неточности в определенията, но и противоречия. Оставяйки без коментар последната констатация, нека предложим няколко дефиниции.

     Често срещаните определения разглеждат организацията най-общо като „група от хора, работещи съвместно за изпълнението на обща задача[1]. При това понятието организация се ползва както за означаване на обединението на хората, така и за структурата на това обединение, а също и за синхронизирания процес на съвместна дейност.

     Малко по-прецизна е дефиницията, предложена от електронния речник „Business Dictionary“: „социална единица, системно структурирана и управлявана за посрещане на някаква необходимост или достигане на колективна цел в дългосрочен план. Всички организации притежават управленски структури, определящи отношенията между функциите и позициите, както и подразделящи и делегиращи роли, отговорности и правомощия за изпълнение на дефинирани задачи. Организациите са отворени системи и те влияят на обкръжаващата ги среда, както и се влияят от нея[2].

     Появяват се няколко ключови думи: „социална единица“, „колективна цел“, „управленски структури“, „отворени системи“. Казано по друг начин, организациите се не просто социални обединения, но са от типа система, притежават общи относително дългосрочни цели, подлежат на управление и се намират в постоянен контакт с обкръжаващата ги среда. Налице е подходяща основа за обобщение – системният характер на организациите.

     Към настоящия момент системната перспектива се налага като най-подходяща основа за описание на организациите. Тази монография не прави изключение от наблюдаваната тенденция и разглежда организациите изцяло в системна перспектива. На тази основа е подходящо понятието организация да се определи просто като социална система, чиято специфика в общност и като частни реализации се разкрива в последващите параграфи. Но нека преди това се спрем на видовете организации.

     Абстрахирайки се от множеството възможни признаци за класификация, ще се спрем на произхода на организациите.

     Както вече споменахме, на практика са възможни два случая – организации, които възникват спонтанно, и такива, които се създават с някакво предназначение. И ние условно нарекохме тези организации естествени и изкуствени. Организациите, възникващи спонтанно, приехме за „организации с естествен произход“ или „естествени организации“. Организациите, които се създават с някакво предназначение, нарекохме „организации с изкуствен произход“ или „изкуствени организации“.

     Нека се спрем първо на организациите с естествен произход.

     В основата на тяхното възникване стои мотив за организационно обединение. При това този мотив е широко дефиниран. Да вземем за пример една аналогия с животинския свят – глутници, ята, стада, пасажи. Дори и тук е трудно да се назове ясно мотивът за обединение. Все пак, възприемайки идеята на Маслоу за йерархията на потребностите и фокусирайки се на базовите потребности, можем да кажем, че ясно се проследяват мотиви като хранене, защита, репродукция. Но дори и възприемането на тези мотиви не ни задоволява, защото всяка теза, свързана с тях, има контрапункт.

     Например, ако може да се твърди, че в глутница се намира по-лесно храна, то налице са контрапунктовете, че потребността на глутницата от храна е по-голяма и глутницата се забелязва по-лесно.

     Аналогично репродукцията в стадо е облекчена, но често тези репродуктивни функции са „окупирани“ от доминиращ екземпляр или двойка.

     По същия начин групата се защитава по-лесно, но и се забелязва по-лесно от хищниците.

     Очевидно е, че дори и в животинския свят идеята за групиране е трудно да се обясни с ясни мотиви.

     Нека тогава да вземем едно готово обяснение, предложено ни от велик френски философ – Жан Жак Русо. Разсъждавайки по темата за общественото съглашение, той пише[3]: „да се намери форма на съдружия, която да защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на съдружието и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен както преди. Този е основният проблем, който Общественият договор разрешава.“ Пак там Русо излага тезата, че като цяло този Договор се сключва, когато „хората стигнали до етапа, когато пречките възпрепятстващи тяхното запазване… вземат връх над силите, които всеки индивид може да употреби … “. Всъщност може да се твърди, че именно наличието на индивидуални недостатъци мотивират обединението. Очевидно е, че в рамките на социума индивидът намира механизъм за преодоляване на недостатъци в индивидуален план.

     На тази основа можем да обобщим, че формирането на устойчиви групи създава предпоставки за нарастване на адаптивните възможности на индивида. Водещият мотив на подобен процес е възможността за компенсиране на недостатъците на индивида в рамките на социума.

     Какви естествени организации познаваме? Всъщност – много. Като започнем от семейството, рода, племето, държавата, преминем през клубовете, в които членуваме, и стигнем до религиозните общности. Това, което обединява тези организации е, че индивидите в тях членуват по силата на мотивацията си. При това тази мотивация може да варира в много широк диапазон. Очевидно е, че мотивацията да изповядваш конкретна религия, да си член на семейството си, да живееш в определена държава и да членуваш в даден клуб е много различна. Но винаги в основата на подобни мотиви, независимо от частния им характер, стои идеята да компенсираш лични недостатъци. Дори и когато тези недостатъци са широко формулирани като невъзможност сам да устояваш религиозна идентичност (в случая с религиозните организации), съсловна принадлежност и интереси (в случая с клубове и профсъюзи) или културни разбирания (в случая с държавни и на етническа основа обединения).

     Често в контекста на ситуацията организациите с изкуствен произход формулират цели. Тогава те може да модифицират структурите си за поддържане на тези цели точно по начина, вече описан в случая с варианта на системен анализ при организационно планиране.

     Нека вземем едно сдружение на съмишленици. Например – Съюзът на учените. Какви са неговите цели? Да прави наука? Едва ли. Да завърже приятелства и да организира бал за 24-и май? По-скоро. Строго погледнато, този тип организация има много общо формулирани и размити цели. Нещо повече – най-сигурният начин в такава организация да се внесе разцепление е да се опиташ да наложиш устойчива цел. Например – да излъчи свои кандидати за местните избори. Сто процента ще започне брожение, лобиране и в крайна сметка – разцепление или отлив на членове. Дори и дреболия като номинирането на член на организацията за спечелване на награда от външен фонд ще предизвика брожение. Това е така, защото мотивът е обединителен, но не и целта.

     Как тогава тези организации се справят с постигането на относително важни за общата система цели? Много просто – създават си изкуствени организации!

     Нека дадем примери за изкуствени организации. Такива са въоръжените сили, медицинските учреждения, полицията, университетите, икономическите формации (компании) и ред други.

     Тези организации са създадени в рамките на естествената формация (за посочените примери – държавата) за изпълнение на конкретно предназначение. Точно за това тези организации са доминирани от предназначението си. Всичко в тях е подчинено и произтичащо от мисията. Именно по тази причина можем да твърдим, че функцията предопределя структурата за изкуствените организации. Между другото, това твърдение е вярно и за естествените организации, когато предприемат преструктуриране за нуждите на конкретна цел. За тези организации в пълна сила е валиден процесът на организационно планиране, представен в предходния раздел като системен анализ.

     А какви организации са частният университет, частната болница и държавното предприятие?

     Ето че навлязохме в „сивия“ сектор – там, където естествени организации еволюират към изкуствени и обратното.

     Частният университет и частната болница по произход са изкуствени организации, възникнали на чисто пазарен принцип. Техните членове са се обединили за производството на конкретна цел, но и с мотива да реализират способности, които притежават, на пазара на труда срещу достойно възнаграждение. При това нека бъдем вежливи и не отричаме мотиви като любов към професията, хората, науката и т.н. Но нека не бъдем и наивни да вярваме, че хуманната мотивация на членовете надвишава икономическата им стимулираност. Същевременно обаче регулаторният механизъм на държавата по отношение на образованието и здравеопазването поставя условия, такива, че за да ги изпълнят, тези организации еволюират и започват да съчетават модели от организациите с естествен и изкуствен произход. Но не се променят изцяло.

     Нека вземем един пример с частните университети. След създаването си тези университети трябваше да изпълнят изискванията на Закона за висшето образование. Едно от тях бе по отношение на ръководството. Те разбира се го изпълниха, но какво се случи, когато мандатът на първите ректори изтече? Те станаха редови преподаватели? Не, разбира се – въведоха президентската институция. Т.е. – останаха си специфични организации в резултат от адаптацията.

     Заслужават внимание и организациите, съчетаващи фрагменти с естествен и изкуствен произход. Удачен пример са религиозните организации. Възникнали като естествени обединения на споделящи сродни системи от убеждения, в рамките на тези общности се обособява организационен фрагмент, обобщаващ, систематизиращ, съхраняващ и разпространяващ тези убеждения – Църквата (или сродна институция). Този фрагмент е с подчертан изкуствен произход, но той така „се сраства“ с естествената формация, че са трудно различими и практически неделими.

     Може обаче да се обобщи, че в процеса на адаптация организациите с естествен произход се стремят да заимстват модели от тези с изкуствен произход и обратно.

     Нека сега видим какво по принцип различава организациите с естествен и изкуствен произход.

     На първо място начинът на възникване.

     По правило организациите с изкуствен произход се „строят“ отгоре надолу, докато тези с естествен се развиват като правило отдолу нагоре. Има някои специфики при организациите с естествен произход като „роене“ и др., които ще опишем по-нататък.

     На следващо място е спецификата на организациите с изкуствен произход за функционална доминираност. Всичко в тях се предопределя от предназначението и функцията предопределя структурата. За да демонстрираме какво значи функцията да предопределя структурата, нека дадем пример с една организация с подчертано изкуствен характер – въоръжените сили. Функциите на управление във въоръжените сили са планиране, управление на личния състав, разузнаване, логистика, управление на силите при изпълнение на поставена задача, комуникационно и информационно осигуряване, подготовка на силите, финансово осигуряване и др. Сега виждате ли аналогията с организацията на щаба? Да, връзката е очевидна и по-късно ще навлезем в детайли, а за момента нека обобщим, че в случая функциите на управление предопределиха структурата на органа за управление.

     Следващата разлика е в автономността.

     Организациите с естествен произход са силно автономни, докато при тези с изкуствен произход надсистемата ограничава автономността. Интересно е как? Като ги „обезглавява“. На практика стратегическото ниво на изкуствените организации е елемент на надсистемата или се въвеждат модели за строг контрол. На този етап ще кажем само, че типичен пример са отново въоръжените сили. Тяхното стратегическо ниво се назначава „отгоре“ и често не е продукт на системата на въоръжените сили. И по този въпрос ще влезем в детайли по-късно в разработката. Нека само да допълним, че това ограничаване на автономността на практика лишава въоръжените сили от възможността да се самоцелеполагат – т.е. да избират сами целите си. Паралелно съществуват и други модели на контрол. Най-разпространеният от тях е чрез контрол над ресурсите (бюджета).

     Понякога „обезглавяването“ е доста осезателно, както при военната организация, но в други случаи почти незабележимо. Такъв е примерът с частните икономически организации. Каква е разликата?

     Ако военното стратегическо ниво се „спуска“ от надсистемата, то при частните икономически организации не е така. Те се радват на относителна автономност. При тях надсистемата действа значително по-деликатно, давайки голяма свобода на развитието, но създавайки с регулаторните си механизми (законодателство, нормативни уредби, инвестиционни програми и други) предпоставки, каращи най-висшестоящите компоненти на тези организации да се приобщят към надсистемата на държавата. По този начин отделни ръководители на компании, ако не преминават директно в надсистемата като членове на държавния апарат, то се присъединяват към онзи надсистемен слой, където действат браншовите обединения, икономическите (финансови) клубове и политически кръгове, където се упражнява директно влияние върху функционирането на държавната надсистема под формата на лобизъм или други начини.

     Време е да спрем с различията до тук с уговорката, че при всеки случай на разглеждане на спецификата на организациите в сектора за сигурност ще коментираме произхода на системата.

И да преминем към следващия раздел – управлението на организациите.


[1] Подобни са определенията в електронните речници „The Free Dictionary“, „Dictionary. com“, „Merriam-Webster”, както и в електронната енциклопедия „Wikipedia“.

[2] Определението е заимствано от електронния речник „Business Dictionary“.

[3] Русо, Ж. Общественият договор или принципи на политическото право, 1762.