Съдържание

„Отвърна Рама: „Друже, тука,

за да постигнеме сполука,

е нужна друга колесница,

където твърдостта е спица,

а мъжеството е главина.

Душата чиста и невинна,

умът смирен и добрините

към ближния са ѝ жребците...

Ето, това е мойта колесница.

И знай, че ничия десница,

приятелю, не би могла

да преобърне таз кола.”

Рамаяна. Книга шеста: Битката в Ланка. Песен 12.

 

     Демонстрираният в предходните раздели пример с отговор на нарастващата сложност на управлението очевидно сочи, че пределът на управлението е свързан с информационния аспект на сложността на организацията, който може да се отнесе към т. нар. структурна сложност на системата. На тази база може да се твърди, че е налице своеобразна права пропорционалност между качеството на управление на организацията и притежавания от органа ѝ за управление „информационен капацитет”. Практическият смисъл на подобно твърдение се заключава във възможността да се подобри управлението чрез „завишаване” на способностите на органа за управление да обработва информация. Конкретен извод в това отношение е, че не може съществуваща йерархична структура да се „натоварва” с допълнителни подчинени елементи, защото рано или късно това ще доведе до изчерпване на възможността на управляващия орган да реализира желаното качество на управление. В тази връзка е подходящо да се въведат две практически препоръки за оптимизиране на системната структура.

     Първият начин за повишаване на качеството на управление е свързан с възможността за повишаване на способностите на органа за управление да обработва информация. Класическият подход за това е изграждане на мрежова структура в помощ на управляващия орган.

     Следващият подход за повишаване качеството на управление е свързан със своеобразно запазване на възможностите на органа за управление да обработва информация, като недостатъците в това отношение се компенсират с въвеждането на допълнително (междинно) йерархично ниво.

     Честа практика е съчетаването на двата подхода, което предвижда за база да се ползва въвеждането на междинна командна инстанция, като в допълнение се създават връзки на подчиненост между елементи на мрежовата управленска структура и елементи от подчинените сили. Типични примери са както организираните оперативни дежурства във военните ведомства, осъществяващи управление през инстанция, така и обособяването в съветите в помощ на ръководителите на отговорници в различни функционални направления, които контактуват директно със сходните фигури в подчинените звена, прескачайки командните вериги.

     Реализираните подходи имат за цел повишаване на управляемостта на системата и са пряко свързани със свойството сложност, като заложената в тях идея е, че „способността да управляваш е неразривно свързана със способността да познаваш”.

     Различията на двете структури (мрежовата и централизираната) позволяват да се съпостави сложността им. Един от аспектите на тази сложност е информационният. Той може да се представи чрез количеството информация, необходимо за описанието на системата като функция на скалата на наблюдение, за да се получи т.нар. сложностен профил на системата[1] по начина, представен на фигура 60. Скалата на наблюдение се свързва с йерархичното ниво, от което се наблюдава системата. Когато се сравняват сложността на две реализации на една и съща система, единия път като йерархична, а другия път като мрежова структура, правилото е, че площта, заключена под графиката на сложностните профили е константа.

Фигура 60. Сложностни профили на мрежова и централизирани системи[2].

 

     Оказва се, че сложността на системата има връзка със способността й да „побеждава” в междусистемен конфликт.

     Скалата на конфликта се определя от най-високото ниво в йерархията на системата[3], доколкото то назначава задачите и съответно контролира степента на свобода в действията на изпълнителите. Очевидно се налага организацията на въоръжените сили да отчита тази на противника. В случаите, когато има мрежово структуриран противник (тероризъм) е подходящо да се делегира по-голяма свобода на подчинените и да се „обогатят” информационните възможности на низовите органи за управление, т.е. да се акцентира върху автономността. В случаите на висока скала на конфликта, когато противникът е с изразена йерархична структура, е подходящо по-централизирано управление, предвиждащо обединяване на всички действия по единен план.

     Очевидно различните задачи налагат различни структури. Всъщност ние наблюдавахме типичен пример в тази връзка. За противодействие на разнородните заплахи към мира и стабилността в Ирак бе сформирана международна коалиция, до голяма степен мрежово структурирана. Когато обаче „противниците” се обединиха около емблематичната фигура на Муктада Садр и конфликтът се пренесе на по-висока скала на взаимодействие, многонационалните, по-скоро мрежови структури се оказаха неадекватни и се наложи използването на силно йерархични и високо организирани формирования на САЩ и Великобритания. Въстанието бе потушено за дни.

     Появява се необходимостта от разделение на усилията по отношение на сигурността. В резултат на това възникват различия в структурирането, оборудването и подготовката на въоръжените формирования, предназначени за конфликти на високо ниво и тези, решаващи задачи в сферата на мироопазването. Въпросът е могат ли Въоръжените сили на България да поддържат и двата вида военни формирования? На практика въпросът се перифразира по начина: „Могат ли въоръжените сили да реализират структурна трансформация от централизиран модел в мрежов за кратко време?“ Редица съображения сочат, че това е невъзможно. Възниква дилема: за кой тип операции трябва да се готвят Въоръжените сили? Налице е индикация, че отговорностите към колективната сигурност налагат участието на България в операции в отговор на кризи от невоенен характер, а интересите, свързани със защита териториалната цялост и суверенитета на държавата, ще се защитават в коалиционен формат. Следва обаче да се отчете, че всяка военнополитическа организация се крепи на общност на интересите на държавите участнички и при тяхната рязка промяна, разпадът на коалицията е много бърз. Варшавският договор бе типичен пример, но за аргумент може да се ползва и изтеглянето на испанския контингент от Ирак.

     Абстрахирайки се от повдигнатата атрактивна тема за акцентите в подготовката на въоръжените сили, нека се върнем на проблематиката на противопоставяне на мрежите и централизациите.

     Както бе посочено, скалата на наблюдение се свързва с йерархичното ниво, от което се наблюдава системата. Когато се сравнява сложността на две реализации на една и съща организация – единия път като централизирана, а другия път като мрежова структура – правилото е, че площта заключена под графиката на сложностните профили е константа.

     Интерес представлява въпросът, как сложностният профил на системата влияе на достигането на целта на дейността. Отчитайки, че основните цели на функциониране на системата на въоръжените сили се свързват с противопоставяне на негативните фактори, които сами по себе си са системи от типа „организация”, то подходящо е да се обвържат сложностните профили на противостоящите системи.

     В Теория на системите е познат принципът за необходимото разнообразие на Ешби, гласящ: “разнообразието на управляващата система трябва да бъде не по-малко от разнообразието на обекта на управление”. За нуждите на практиката той може да се преформулира по начина: „само разнообразие може да победи разнообразието”.

     Сложностният профил на системата, в съчетание с принципа за необходимото разнообразие на Ешби, позволяват да се сравняват способностите на противостоящи системи да „побеждават” при конфликти на различни нива. Практическият смисъл е, че на скáлата, на която ще се осъществява конфликтът с негативния фактор, е необходимо системата на въоръжените сили да притежава по-голяма сложност.

     С голяма степен на достоверност може да се твърди, че скáлата на конфликта се определя от най-високото ниво в йерархията на системата, доколкото то назначава задачите и по този смисъл – контролира степента на свобода в действията на изпълнителите. Конкретната препоръка, която следва да се направи в тази връзка е, че организацията на системата на въоръжените сили трябва да отчита тази на противостоящата система. В случаите, когато има мрежово структуриран противник (пиратство, тероризъм), е подходящо да се делегира по-голяма свобода на подчинените и да се „обогатят” информационните възможности на низовите органи за управление, т.е. да се акцентира върху автономността. В случаите на висока скáла на конфликта, когато негативният фактор е с изразена йерархична структура, е подходящо по-централизирано управление, предвиждащо обединяване на всички действия по единен план.

     Удачно е на тази база да представим едно тълкуване на събитията, последвали терористичните атаки от 11.09.2001 г.

     В предходни раздели бяха предложени три идеи:

  1. Както въвеждането на междинни йерархични нива в централизираните организации, така и „мрежовизацията” на организацията, са двата класически подхода за преодоляване на недостатъчния информационен капацитет. Всеки от тези подходи има свои предимства и недостатъци.
  2. Принципът на необходимото разнообразие на Ешби дава основание да се твърди, че „по-сложната” организация на нивото на конфликта има по-големи шансове за победа.
  3. Нивото (скáлата) на конфликта се определя от най-високото ниво в йерархията на системата.

     Доколкото, дори и аргументирани, тези три твърдения на практика не са нищо повече от идеи, предлагащи обяснение на конкретни проблеми, удачно е да се потърси тяхно потвърждение в практиката. Точно в тази връзка ще се опитаме да ги приложим, за да предложим един възможен отговор на въпроса „Как се получи така, че блестящите победи на коалицията в Афганистан и Ирак доведоха до политически ребуси, перспективите за чието решаване са по-скоро песимистични?”.

     Какво се случи на 11 септември 2001 г.?

     На „флага на идеала”, който САЩ представляваха за огромна част от човечеството, се появиха две големи „дупки”: поразен бе Световният търговски център, символизиращ икономическото благополучие, и Пентагонът – символът на световното военно господство. При това част от „оръжието за поразяване” бяха обикновени хора, пътуващи в самолетите. За броени часове рухна митът, че хилядите мили зорко охранявани водни пространства, милиардите долари, вложени в противоракетна защита и разгърната мрежа от разузнавателни агенции могат да спрат „врага”. Накратко – поразено бе чувството за сигурност и безопасност на обикновените граждани.

     Много тълкувания бяха предложени на посланието, което терористите отправиха през този ден, но те не се различават съществено от внушението, че безопасността на хората и икономическият им просперитет не могат да бъдат защитавани с военна сила в света на социалните контрасти. Интерес представлява начинът, по който реагира засегнатата страна – САЩ.

     Имаше удар, имаше и жертви – логично системата за противодействие бе активирана. Това, което обаче липсваше, бе врагът.

     Врагът се появи няколко дни след атаките – терористичната организация Ал Кайда, предвождана от почти неизвестния за широката общественост до момента Осама Бин Ладен.

     Ако съпоставим сложностните профили на очерталите се към този момент противници в конфликта, ще получим графика от вида, представен на фигура 61.

     Нека да приемем за облекчение, че системата за национална сигурност на САЩ в тази ситуация се идентифицира с въоръжените им сили. Това допускане не е далеч от истината, доколкото на практика противодействието на тероризма бе доминирано от военно присъствие.

Фигура 61. Сложностни профили на противостоящите организации.

 

     От графиката се вижда едно съществено противоречие. Тероризмът, разбиран като по-скоро мрежова организация, води конфликта на ниските скáли на взаимодействие, а на „високите скали”, там където се намира ръководството на въоръжените сили на САЩ, той просто липсва!

     Парадоксът е очевиден – Генералният щаб няма адекватен противник, а за да „работи” армията, тя се нуждае от съответен противник. Такъв враг се появи учудващо бързо – режимът на талибаните в Афганистан.

     Може да се твърди, че графиката, погледната в новите условия на конфликта (дефинирани едностранно – от държавната администрация на САЩ) вече доби вида, представен на фигура 62.

     Посоченият проблем като че бе преодолян – скáлата на конфликта бе „повишена” и в новите условия противодействието вече се водеше на „достойно” за въоръжените сили ниво – на ниво държави.

Фигура 62. Сложностни профили на „новите противници”.

 

     Някъде в този процес се случи нещо важно – включи се международната общност и на 24 септември 2001 г. бе активиран член пети от Устава на НАТО. Създаде се нова антитерористична организация със съответно нов сложностен профил. Графиката отново се промени и доби вида, показан на фигура 63.

     Възникна познатата ситуация, свързана с липсата на „достоен” за коалиционното командване противник. Изходът бе логичен – на 29 януари 2002 г. в Обръщението си към нацията президентът на САЩ Джордж Буш обяви „оста на злото” в лицето на Ирак, Северна Корея и Иран.

Фигура 63. Сложностни профили на “противниците” след активацията на член пети от Устава на НАТО.

 

     Графиката отново бе коригирана и срещу антитерористичната коалиция застана „коалиция на злото” от достоен ранг. Графиката на сложностните профили отново бе коригирана по желан начин, представен на фигура 64.

     В този контекст военната победа над Ирак бе напълно логична и очаквана. Едва ли някой се съмнява, че ако се стигне до конфликт със Северна Корея и/или Иран тази победа отново е гарантирана, независимо от потенциално по-високата ѝ цена.

Стойностният проблем е, че представяйки нещата по подобен начин ние не постигаме нищо повече от изкуствено повишаване на нивото на конфликта на нива, на които ни е изгодно, на които сме готови да го водим.

Фигура 64. Сложностни профили на основните участници в конфликта след обявяване на „Оста на злото“.

     Това което забравяме е, че истинската скáла на противопоставяне се избира от тероризма и уви – на тази скáла той пак остава по-сложната организация.

     Една удачна визуализация на описаната ситуация е представена на фигура 65.

     Демонстрираният модел представи още един разрез на сравнение на мрежите и централизациите, но този път в друг контекст – в контекста на въоръжено противопоставяне.

     Следва да се допълни, че ползваната за онагледяване на сравнението съпоставка с действителните събития от войната с тероризма не претендират за изключителна правота. Нека на тях се гледа като на демонстрация на възможностите на Теория на организациите за формиране на алтернативни изходни тези.

Фигура 65. Сложностни профили на основните участници в конфликта.

 

В заключение ще обобщим, че в Теорията на сложността се предлагат множество идеи, които могат да послужат за формиране на подходи за оптимизиране на националната система на въоръжените сили за участие в операции срещу т. нар. „асиметричен” противник. Следва да се помни, че дори и интересни, тези идеи не предлагат готови решения, а изходни позиции за размисъл върху проблемните въпроси.


[1] Yaneer, Bar-Yam. Complexity of Military Conflict: Myltyscale Complex System Analisis of Litoral Warfare.

[2] Графиката е идейно заимствана от Yaneer, Bar-Yam. Complexity of Military Conflict: Myltyscale Complex System Analisis of Litoral Warfare

[3] Гаррет, Р. и Дж. Лондон. Основы анализа операций на море. Стр. 119.