Съдържание

Теорията има едно единствено предназначение –

правенето на стойностни прогнози.

Стивън Хокинг

    

При решаване на съществуващ проблем се прилага следната практическа последователност на системния анализ: декомпозиция, анализ, синтез[1]. Нека внесем малко яснота.

     Декомпозицията е първата стъпка за решаване на проблема. Тя представлява изследователски процес, в който системата се отделя от средата, описват се факторите, влияещи на функционирането ѝ, декомпозира (разглобява) се функционирането на цели, задачи за изпълнение на целите и при необходимост се декомпозира и структурата на съставни модули, подсистеми и елементи. На практика това е процес на изясняване на състава и функцията на структурата в детайли, касаещи целевото функциониране. Следва да се отбележи, че декомпозицията за целите на системния анализ има специфика.

     Тази специфика се изразява във факта, че тя се извършва в аспекта на възникналия проблем. Именно това определя нейното направление и дълбочина. При това в процеса на декомпозиция се запазват системните връзки и отношения, доколкото те са сред основните обекти на последващия анализ.

     Имайки така „разглобената“ система, можем да пристъпим към анализ. Анализът от своя страна представлява процес на разкриване на предисторията, функционално-структурните зависимости, изследване на аналози, изясняване на морфологията на системата. На практика това е едно детайлно изследване на процеса на работа на системата за реализиране на предназначението. Анализът е централният изследователски момент, доколкото в резултат на него следва да се отговори какъв е проблемът и да се предложи хипотеза за решаването му. Отново се налага да споменем за спецификата на този етап на изследователска дейност в контекста на системния анализ. Тя се изразява в поне две направления.

     На първо място е фокусирането на анализа върху степента на пригодност на системата към изпълнение на функцията.

     На следващо място е специалното внимание, което се обръща на „спояващите“ аспекти на структурата – връзките и отношенията. Трябва да се посочи, че това е изключително важен момент, доколкото „видимите“ резултати от декомпозицията са компонентите на състава и по тази причина често анализът се съсредоточава върху тях. Може да се стигне до странен парадокс – с компонентите всичко е наред: те са обучени, отдадени, работят, но общият резултат е незадоволителен. Причината за подобен парадокс е именно в това, че не са изследвани връзките и отношенията, които дават структурната цялост и целенасоченост.

     Логичният завършек на изследването е процесът на синтез (сглобяване) на ново системно решение, което се очаква да е преодоляло първоначалния проблем. Синтезът представлява процес на разработване на модел, в който са реализирани нови и/или допълнителни структурно-функционални зависимости с цел оптимизиране на функционирането. След изпитание на модела се пристъпва към синтез на новата (подобрената) система. Едва ли се налага да посочваме, че в процеса на синтез именно връзките и отношенията са сред основните обекти на внимание на изследователя. Именно възможността за реализиране на алтернативни връзки и отношения налага синтезът да има итеративен характер, като на практика се интегрира с частични процеси на декомпозиция и анализ.

     Последователността на системния анализ е представена на фигура 1.

Последователност на системния анализ в процеса на „решаване на проблеми“.

Фигура 1. Последователност на системния анализ в процеса на „решаване на проблеми“.

     Всъщност оказва се, че ние много добре познаваме тази последователност на системния анализ. Нека само си припомним, че в процеса на обучение в магистратура трябва да се изпълни дипломна разработка. Класически дипломната разработка се фокусира върху научен проблем. След формулирането на този проблем се извършва литературен обзор с цел да се проследи дали това е нов проблем, какви разработки в областта съществуват, как те са разглеждали проблема, какви препоръки и модели за решаването му съществуват. Този обзор се допълва с кратко описание на това, какво всъщност представлява проблемът. Така описаният процес по същността си е декомпозиция на проблема. Обикновено резултатите се обособяват като първа глава на изследването.

     В следващата част фокусът на изследването е върху анализа на проблема, неговата същност, възможните подходи за решаване и адаптирането на аналози. По същността си това е вторият елемент на системния подход – анализ. Резултатите аналогично се обобщават в отделна част (глава) на разработката.

     Впоследствие се пристъпва към разработването на предложение за решаване на проблема. Предлага се модел на решаване, изпитва се този модел или се формулират препоръки за изпитание. Това практически е синтез. Резултатите се оформят като трета част от дипломната разработка.

     Тази последователност, но малко по-обогатена, се прилага и при оформянето на дисертационни трудове.

     На практика, понякога без да подозират, спазвайки тази логика на представяне на изследванията, докторантите и дипломантите прилагат системния подход. По тази причина винаги съветвам моите обучаеми да поставят в увода ключовото изречение: „Изследването като цяло прилага Системния подход, като частни негови реализации са …“.

     Също така придържането към описания по-горе подход води до следствието, че класическата дипломна разработка (дисертация), също както и ламята от българската митология, е „триглава“ – състои се от три раздела, представящи последователно резултатите от декомпозицията, анализа и синтеза.

     Това накратко е системният подход при решаване на проблеми.

Но какво правим, когато нямаме проблеми? Естествено, създаваме си ги! Нека затова проследим и варианта на системен подход при „създаване на проблеми“.


[1] Алесинская, T.В. Основы логистики. Общие вопросы логистического управления.