- Въведение
- 1. Системен подход към организациите – за простотата на сложността
- 2. Изследователската дейност като системен анализ –когато решаваме проблеми
- 3. Организационното планиране като системен анализ – когато си създаваме проблеми
- 4. Възникване на организациите и еволюция на познанието за управлението им – предопределящата сила на произхода
- 5. Функционален аспект на системите – основи на управлението на организациите
- 6. Развитие на организациите в исторически контекст – по спиралата на адаптацията
- 7. Жизнен цикъл на организациите – в търсене на философския камък
- 8. Понятие за системна структура – триединството състав, отношения и връзки
- 9. Основни видове организационни структури – има ли „йерархични“ структури?
- 10. Понятие за критична структура. Как се прави „шедьовър“?
- 11. Понятие за системни свойства – ефектите на сложността
- 12. Развитие на управленските структури – информационният натиск на средата и спиралата на сложността
- 13. Кратка съпоставка на мрежовите и централизираните организации от позиция на удовлетворяването на изискванията към управлението. Еволюционната дилема – мрежовизация или централизация
- 14. Прагът на управляемостта – „магическото правило“ 7±2
- 15. Специфика на военното управление – най-старата управленска школа
- 16. Командирът и неговият щаб – елегантното решение на проблема с нарастващата сложност на управлението
- 17. Борбата със сложността – запазване на управляемост чрез развитие по самоподобие
- 18. Развитие чрез самоподобие – за фракталността на управленските структури, „златното сечение“ и управляемостта
- 19. Още малко по въпроса с оптималната членска маса – от три до девет, но колко?
- 20. Командирът, неговият заместник и началникът на щаба – триъгълник, но какъв?
- 21. Алтернативен поглед върху развитието на военното изкуство – организационната перспектива
- 22. Кратък поглед върху военното оперативно изкуство от позиция на теорията на сложността
- 23. Централизациите срещу мрежите – кой ще победи?
- 24. Теорията на сложността като панацея: оттук – оттам
- 25. Теория на сложността в помощ на обучението във военен мениджмънт – това, от което всеки разбира
- Заключение
- Ползвана литература
- Електронни речници и сайтове
В резултат от развитието на познанието през петдесетте години на ХХ век се появи нова научна дисциплина – Теория на системите. Новият „системен” подход при решаване на изследователските проблеми, който тя предложи, се явява както контрапункт, така и допълнение на традиционния за него време „аналитичен” нютонов подход. След бурно развитие, тази теория навлезе широко в сферата на човешката практика и към настоящия момент намира приложение в биологията, социологията, икономиката и мениджмънта. Често обвиняваната в консерватизъм сфера на дейност на въоръжените сили не направи изключение и обогати теорията и практиката си с редица категории и методи, заимствани от Теория на системите. За съжаление, вместо „да донесе нови перспективи”, в повечето случаи тя просто осигури „нов речник за старите идеи”. Всичко в армейската действителност – от отделението до Въоръжените сили – е вече „система”. Само по себе си това твърдение е коректно, но представлява само най-базовата крачка от възприемането на системния подход. Следващата, много по-важна стъпка е разбирането, че системите се държат като системи.
Без да претендира за изчерпателност, монографията демонстрира някои военноприложни аспекти на системния подход и в частност – в Теория на организациите. Най-силната страна на този подход е неговата изключително висока приложна ориентираност.
Разработката условно може да се раздели на две части.
Първите раздели са посветени на системния подход към организациите. Те са предназначени за широкия читателски кръг и представят аспекти на възприемането на организациите като сложни адаптивни системи.
Втората част е фокусирана върху спецификата на военните организации. Независимо от това, тя запазва широката си приложимост към организационните системи въобще.
Отчитайки, че когато не „воюват”, военните „управляват”, монографията на всички етапи е фокусирана върху въпроса как да оптимизираме управлението на военните организации.
Допълнителна цел на разработката е „да поотърси” праха от добре познатия от близкото минало системен подход. Да покаже, че този подход има и „друго лице”, различаващо се от потискащите математически преобразования, и като цяло – да генерира комплект от метафори за потенциалния читател, които метафори да провокират интерес за последващо познание в областта.
Именно по тази причина монографията проявява нескромния стремеж за преодоляване на „отегчението” от строго научно звучене и като цяло не предлага безкраен низ от безапелационни, но уви – безпредметни изводи, а се стреми да провокира аналогии и разсъждения.
Голяма част от повдигнати тези в рамките на разработката са публикувани в доклади и статии. При това много би ми се искало представените тези да са чисто мои, но уви – в голямата част те са заимствани и просто доразвити от мен в конкретен контекст (надявам се не и в стил „дяволски прочит на евангелие“). Точно затова си заслужава да се ползва и списъкът с цитирани източници като интересни насоки за читателско търсене.